24 сент. 2010 г., 21:35

Разчупвам луната 

  Поэзия » Любовная
545 0 5

Разчупвам луната - прясно омесена пита

и ти подавам едната половина.

Влезе в душата ми, без да ме питаш,

разрови жарта и... и си замина.

 

Зелени дяволи искам насън да ти пратя.

Да ти се кискат злорадо, да стенат

и да те стряскат свирепо с рогата,

но да те върнат отново при мене.

 

Ще ти постеля легло от метличина синя.

Звездите ще духна - да не те будят.

Ако нощта тихо-мирно премине,

светулките много ще се учудят.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!Прекрасно!!!
    "Разчупвам луната - прясно омесена пита
    и ти подавам едната половина.
    Влезе в душата ми, без да ме питаш,
    разрови жарта и... и си замина."

  • Отчупих си парченце от твоята Луна...
    Заслужаваше си да се опита!
    Поздравления!
  • Нинче като заклинание е...,като приказка и аз харесах!!!Поздрав и усмивки с топлинка!!!
  • Красива поанта.
    Поздрав!
  • "Ще ти постеля легло от метличина синя.

    Звездите ще духна - да не те будят."

    Поздрави!
Предложения
: ??:??