РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ
Когато се белнат чукарите...
и сгреят се плочи изстинали,
пак образи живи по гарите
влак чакат отминал завинаги.
Там, сграбчили дните във дланите,
възкръсват мечтите преплетени.
От снимките тихо мен канят ме
за мойта прегръдка - те, клетите...
И тръгвам превзел калдъръмите
на детството мигом отминало...
и търся пак двор под салкъмите - ...