eddie (Ивайло Яков)
224 2285
18 нояб. 2008 г., 21:44

Разцъфтели завинаги 

  Поэзия » Другая
702 0 9
 

    РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ

 

Когато се белнат чукарите...

и сгреят се плочи изстинали,

пак образи живи по гарите

влак чакат отминал завинаги.

 

Там, сграбчили дните във дланите,

възкръсват мечтите преплетени.

От снимките тихо мен канят ме

за мойта прегръдка - те, клетите...

 

И тръгвам превзел калдъръмите

на детството мигом отминало...

и търся пак двор под салкъмите -

разцъфтели в сърцето завинаги!

 

13.11.2008.

© Ивайло Яков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??