eddie (Ивайло Яков)
225 2286
18.11.2008 г., 21:44 ч.

Разцъфтели завинаги 

  Поезия » Друга
612 0 9
 

    РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ

 

Когато се белнат чукарите...

и сгреят се плочи изстинали,

пак образи живи по гарите

влак чакат отминал завинаги.

 

Там, сграбчили дните във дланите,

възкръсват мечтите преплетени.

От снимките тихо мен канят ме

за мойта прегръдка - те, клетите...

 

И тръгвам превзел калдъръмите

на детството мигом отминало...

и търся пак двор под салкъмите -

разцъфтели в сърцето завинаги!

 

13.11.2008.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??