eddie (Ивайло Яков)
225 2286
Nov 18, 2008, 9:44 PM

Разцъфтели завинаги 

  Poetry » Other
613 0 9
 

    РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ

 

Когато се белнат чукарите...

и сгреят се плочи изстинали,

пак образи живи по гарите

влак чакат отминал завинаги.

 

Там, сграбчили дните във дланите,

възкръсват мечтите преплетени.

От снимките тихо мен канят ме

за мойта прегръдка - те, клетите...

 

И тръгвам превзел калдъръмите

на детството мигом отминало...

и търся пак двор под салкъмите -

разцъфтели в сърцето завинаги!

 

13.11.2008.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??