eddie (Ивайло Яков)
224 2285
18 nov 2008, 21:44

Разцъфтели завинаги 

  Poesía » Otra
684 0 9
 

    РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ

 

Когато се белнат чукарите...

и сгреят се плочи изстинали,

пак образи живи по гарите

влак чакат отминал завинаги.

 

Там, сграбчили дните във дланите,

възкръсват мечтите преплетени.

От снимките тихо мен канят ме

за мойта прегръдка - те, клетите...

 

И тръгвам превзел калдъръмите

на детството мигом отминало...

и търся пак двор под салкъмите -

разцъфтели в сърцето завинаги!

 

13.11.2008.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??