пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
10 сент. 2020 г., 09:25

Раздвоена 

  Поэзия » Философская
485 1 2

 

Очаквах сюита

в средата на пладне.

Ту бели, ту черни

клавиши звучат.

Шум във шума,

бълбука и блато,

скроен е от други

нощеска денят.

Протяжният обед

е край и начало.

Пристигат и гости

от общия път.

Говорят си нещо,

похапват от гозбите,

смутена стопанка съм

не за пръв път.

Кой трябва да стане

и да потегли,

по живо, по здраво

без да търси вина.

Случайните срещи

несъмнени предвестия

показват лицата ни

в огледала.

За жалост съм тук,

не по чужда принуда-

задружно участвам

в тази игра.

Ще се изпратя

по-късно,

и без да ме видите.

Измила ръцете си

със самота.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен финал!
  • Браво!
    Висока летва!
    Ама че израз в никакъв случай не си летва, да знаеш
Предложения
: ??:??