Раздвоена

10.09.2020 г., 9:25 ч.

Поезия » Философска

419 1 2

Очаквах сюита

в средата на пладне.

Ту бели, ту черни

клавиши звучат.

Шум във шума,

бълбука и блато,

скроен е от други

нощеска денят.

Протяжният обед

е край и начало.

Пристигат и гости

от общия път.

Говорят си нещо,

похапват от гозбите,

смутена стопанка съм

не за пръв път.

Кой трябва да стане

и да потегли,

по живо, по здраво

без да търси вина.

Случайните срещи

несъмнени предвестия

показват лицата ни

в огледала.

За жалост съм тук,

не по чужда принуда-

задружно участвам

в тази игра.

Ще се изпратя

по-късно,

и без да ме видите.

Измила ръцете си

със самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.