Раздвоена
Очаквах сюита
в средата на пладне.
Ту бели, ту черни
клавиши звучат.
Шум във шума,
бълбука и блато,
скроен е от други
нощеска денят.
Протяжният обед
е край и начало.
Пристигат и гости
от общия път.
Говорят си нещо,
похапват от гозбите,
смутена стопанка съм
не за пръв път.
Кой трябва да стане
и да потегли,
по живо, по здраво
без да търси вина.
Случайните срещи
несъмнени предвестия
показват лицата ни
в огледала.
За жалост съм тук,
не по чужда принуда-
задружно участвам
в тази игра.
Ще се изпратя
по-късно,
и без да ме видите.
Измила ръцете си
със самота.
© Христина Комаревска All rights reserved.
в никакъв случай не си летва, да знаеш