6 февр. 2024 г., 08:57

Раздвоена

1.1K 1 0

       

       Раздвоена

 

В душата си жадувах красотата,

а се превръщах в черната овца.

Обичах истината свята,

но често служех си с лъжа.

 

Как силно вярвах във доброто,

но всички търсеха порока в мен.

Научих се да вярвам в злото

и черно-бял си беше всеки ден.

 

Аз исках да обичам силно, страстно,

но все попадах на глупци.

Научих се да гледам хитро,

сърцето спря да ме боли.

 

Така до днес живея раздвоена,

но срещнах твоите очи

и моля те да бъда оценена

с доброто в двете ми души!

               Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...