Раздвоена
Раздвоена
В душата си жадувах красотата,
а се превръщах в черната овца.
Обичах истината свята,
но често служех си с лъжа.
Как силно вярвах във доброто,
но всички търсеха порока в мен.
Научих се да вярвам в злото
и черно-бял си беше всеки ден.
Аз исках да обичам силно, страстно,
но все попадах на глупци.
Научих се да гледам хитро,
сърцето спря да ме боли.
Така до днес живея раздвоена,
но срещнах твоите очи
и моля те да бъда оценена
с доброто в двете ми души!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени