6.02.2024 г., 8:57

Раздвоена

1.1K 1 0

       

       Раздвоена

 

В душата си жадувах красотата,

а се превръщах в черната овца.

Обичах истината свята,

но често служех си с лъжа.

 

Как силно вярвах във доброто,

но всички търсеха порока в мен.

Научих се да вярвам в злото

и черно-бял си беше всеки ден.

 

Аз исках да обичам силно, страстно,

но все попадах на глупци.

Научих се да гледам хитро,

сърцето спря да ме боли.

 

Така до днес живея раздвоена,

но срещнах твоите очи

и моля те да бъда оценена

с доброто в двете ми души!

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...