6.02.2024 г., 8:57

Раздвоена

1.1K 1 0

       

       Раздвоена

 

В душата си жадувах красотата,

а се превръщах в черната овца.

Обичах истината свята,

но често служех си с лъжа.

 

Как силно вярвах във доброто,

но всички търсеха порока в мен.

Научих се да вярвам в злото

и черно-бял си беше всеки ден.

 

Аз исках да обичам силно, страстно,

но все попадах на глупци.

Научих се да гледам хитро,

сърцето спря да ме боли.

 

Така до днес живея раздвоена,

но срещнах твоите очи

и моля те да бъда оценена

с доброто в двете ми души!

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...