Feb 6, 2024, 8:57 AM

Раздвоена

  Poetry » Love
1.1K 1 0

       

       Раздвоена

 

В душата си жадувах красотата,

а се превръщах в черната овца.

Обичах истината свята,

но често служех си с лъжа.

 

Как силно вярвах във доброто,

но всички търсеха порока в мен.

Научих се да вярвам в злото

и черно-бял си беше всеки ден.

 

Аз исках да обичам силно, страстно,

но все попадах на глупци.

Научих се да гледам хитро,

сърцето спря да ме боли.

 

Така до днес живея раздвоена,

но срещнах твоите очи

и моля те да бъда оценена

с доброто в двете ми души!

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...