Раздяла

ДИС (Деа)
298 6688

20 сент. 2018 г., 22:05

Поэзия

404 0 3

По дланите си имах звезден прах

от стари, недодялани желания.

И сънища, в които смела бях

да оцелея, без да съм измамена.

Земята сякаш спря да се върти,

когато се обърна и погледна...

Не помня, аз ли бях или пък ти -

кой, всъщност, първи тръгна си последно?

"Драскачка на копнежи и мечти" -

нарече ме. И думите разплака.

По белите листа със две сълзи

написах ти писма. А после чаках.

По тях полепна също звезден прах

от виолетовите, лунни нощи...

Сега си спомням - всичко преживях,

когато със усмивка хвърлих пощата.