Раздяла
По дланите си имах звезден прах
от стари, недодялани желания.
И сънища, в които смела бях
да оцелея, без да съм измамена.
Земята сякаш спря да се върти,
когато се обърна и погледна...
Не помня, аз ли бях или пък ти -
кой, всъщност, първи тръгна си последно?
"Драскачка на копнежи и мечти" -
нарече ме. И думите разплака.
По белите листа със две сълзи
написах ти писма. А после чаках.
По тях полепна също звезден прах
от виолетовите, лунни нощи...
Сега си спомням - всичко преживях,
когато със усмивка хвърлих пощата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
