ДИС (Деа)
298 6688
Sep 20, 2018, 10:05 PM

Раздяла 

  Poetry
405 0 3

По дланите си имах звезден прах

от стари, недодялани желания.

И сънища, в които смела бях

да оцелея, без да съм измамена.

 

Земята сякаш спря да се върти,

когато се обърна и  погледна...

Не помня, аз ли бях или пък ти -

кой, всъщност, първи тръгна си последно?

 

"Драскачка на копнежи и мечти" -

нарече ме. И думите разплака.

По белите листа със две сълзи

написах ти писма. А после чаках.

 

По тях полепна също звезден прах

от виолетовите, лунни нощи...

Сега си спомням - всичко преживях,

когато със усмивка хвърлих пощата.

 

© Деа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??