Sep 20, 2018, 10:05 PM

Раздяла

  Poetry
586 0 3

По дланите си имах звезден прах

от стари, недодялани желания.

И сънища, в които смела бях

да оцелея, без да съм измамена.

 

Земята сякаш спря да се върти,

когато се обърна и  погледна...

Не помня, аз ли бях или пък ти -

кой, всъщност, първи тръгна си последно?

 

"Драскачка на копнежи и мечти" -

нарече ме. И думите разплака.

По белите листа със две сълзи

написах ти писма. А после чаках.

 

По тях полепна също звезден прах

от виолетовите, лунни нощи...

Сега си спомням - всичко преживях,

когато със усмивка хвърлих пощата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...