ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
12 апр. 2018 г., 01:54

Раздяла

1.2K 1 3

Чужди ще се простим. Хладен е март.

Пак е завят пътят за Драма.

Изгубих си картите. Няма хазарт.

И посред зима няма и драма.

 

Отговор непременно сърцето ще иска.

Объркват се мислите в тъмна гора.

Тази топла нежност... Май че ми писва...

Неизказана обич със себе си ще отнеса...

 

Ще си тръгна оттук... А ти ще оставаш...

Един ден ще литна към Небесата...

Ако няма прошка за мен, то тогава

даже ти не ще ме държиш на Земята...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0