Apr 12, 2018, 1:54 AM

Раздяла

  Poetry
1.2K 1 3

Чужди ще се простим. Хладен е март.

Пак е завят пътят за Драма.

Изгубих си картите. Няма хазарт.

И посред зима няма и драма.

 

Отговор непременно сърцето ще иска.

Объркват се мислите в тъмна гора.

Тази топла нежност... Май че ми писва...

Неизказана обич със себе си ще отнеса...

 

Ще си тръгна оттук... А ти ще оставаш...

Един ден ще литна към Небесата...

Ако няма прошка за мен, то тогава

даже ти не ще ме държиш на Земята...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...