12.04.2018 г., 1:54

Раздяла

1.2K 1 3

Чужди ще се простим. Хладен е март.

Пак е завят пътят за Драма.

Изгубих си картите. Няма хазарт.

И посред зима няма и драма.

 

Отговор непременно сърцето ще иска.

Объркват се мислите в тъмна гора.

Тази топла нежност... Май че ми писва...

Неизказана обич със себе си ще отнеса...

 

Ще си тръгна оттук... А ти ще оставаш...

Един ден ще литна към Небесата...

Ако няма прошка за мен, то тогава

даже ти не ще ме държиш на Земята...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...