Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно,
отшумя като песен изпята.
Заглъхва зад нас високо
рефренът й сладък и кратък.
Аз не те питам кой си.
Зенитът е минало време.
Недей да се обвиняваш
с очи от нега изветрели.
Да трупаш вина е бреме.
Залогът е дребна паричка.
В играта печели всеки
и губи, ако я вземе.
© Христина Комаревска Все права защищены