15 дек. 2018 г., 12:00

Раздяла

397 0 1

 

Не мога да се позная.

И ти се питаш коя съм.

Изпихме омайната чаша,

утаи се на дъното - навик.

 

Бе лято до вчера знойно,

отшумя като песен изпята.

Заглъхва зад нас високо

рефренът й сладък и кратък.

 

Аз не те питам кой си.

Зенитът е минало време.

Недей да се обвиняваш

с очи от нега изветрели.

 

Да трупаш вина е бреме.

Залогът е дребна паричка.

В играта печели всеки

и губи, ако я вземе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...