Раздяла

15.12.2018 г., 12:00 ч.

Поезия » Любовна

196 0 1

Не мога да се позная.

И ти се питаш коя съм.

Изпихме омайната чаша,

утаи се на дъното - навик.

Бе лято до вчера знойно,

отшумя като песен изпята.

Заглъхва зад нас високо

рефренът й сладък и кратък.

Аз не те питам кой си.

Зенитът е минало време.

Недей да се обвиняваш

с очи от нега изветрели.

Да трупаш вина е бреме.

Залогът е дребна паричка.

В играта печели всеки

и губи, ако я вземе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.