15.12.2018 г., 12:00 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
283 0 1
Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно,
отшумя като песен изпята.
Заглъхва зад нас високо
рефренът й сладък и кратък.
Аз не те питам кой си.
Зенитът е минало време.
Недей да се обвиняваш
с очи от нега изветрели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??