15.12.2018 г., 12:00

Раздяла

391 0 1

 

Не мога да се позная.

И ти се питаш коя съм.

Изпихме омайната чаша,

утаи се на дъното - навик.

 

Бе лято до вчера знойно,

отшумя като песен изпята.

Заглъхва зад нас високо

рефренът й сладък и кратък.

 

Аз не те питам кой си.

Зенитът е минало време.

Недей да се обвиняваш

с очи от нега изветрели.

 

Да трупаш вина е бреме.

Залогът е дребна паричка.

В играта печели всеки

и губи, ако я вземе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...