Dec 15, 2018, 12:00 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
231 0 1

 

Не мога да се позная.

И ти се питаш коя съм.

Изпихме омайната чаша,

утаи се на дъното - навик.

 

Бе лято до вчера знойно,

отшумя като песен изпята.

Заглъхва зад нас високо

рефренът й сладък и кратък.

 

Аз не те питам кой си.

Зенитът е минало време.

Недей да се обвиняваш

с очи от нега изветрели.

 

Да трупаш вина е бреме.

Залогът е дребна паричка.

В играта печели всеки

и губи, ако я вземе.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??