Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно,
отшумя като песен изпята.
Заглъхва зад нас високо
рефренът й сладък и кратък.
Аз не те питам кой си.
Зенитът е минало време.
Недей да се обвиняваш
с очи от нега изветрели.
Да трупаш вина е бреме.
Залогът е дребна паричка.
В играта печели всеки
и губи, ако я вземе.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
