23 нояб. 2021 г., 13:41

Разговор

731 4 9

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.

Че горе в рая са като сардини,
не, вярвам, бе – на̀ – вчера срещнах Юда,
почакай малко, само да  ми мине.
Ядосана съм само. Не съм луда.

Да знаеш някой евтино да дава,
таванче нейде? С милион прозорци.
Душата ли? Май бясна е,  такава,
направиха я силом "добротворци".

Сега какво се правиш на обръгнал?
Треперела душата... Студ е, кучи.
А ти върви, където там си тръгнал,
тя нови трикове не ще да  учи.

Адресът ми е улица без име,
нали ти сам на нея ме изпрати?
Живот ли си? Не разговарям зиме,
дори напролет, хич с дегенерати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...