Разговор
С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини,
не, вярвам, бе – на̀ – вчера срещнах Юда,
почакай малко, само да ми мине.
Ядосана съм само. Не съм луда.
Да знаеш някой евтино да дава,
таванче нейде? С милион прозорци.
Душата ли? Май бясна е, такава,
направиха я силом "добротворци".
Сега какво се правиш на обръгнал?
Треперела душата... Студ е, кучи.
А ти върви, където там си тръгнал,
тя нови трикове не ще да учи.
Адресът ми е улица без име,
нали ти сам на нея ме изпрати?
Живот ли си? Не разговарям зиме,
дори напролет, хич с дегенерати.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
