ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

5 окт. 2022 г., 06:48

Разговор по жицата

Поэзия » Любовная

451 0 0

Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш
Вслушах се
Но, не разбрах!
Вложи ли смисъл в речта?
Времето да обсъждаме ли...
само тъй позвъня?
Или пък, онази, суха река...
останала между нас до сега?
Ти си мърмориш...

Сякаш се мъчиш
от сух кладенец,
кофи да вадиш с вода!

Аз помълчах...

После...
Късно е! - казах
Тук всичко, почти прегоря!

Може би,
вече няма... за какво да говорим!?
И Ти...изведнъж заваля!!!

Valentina Mitova©

02/07/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬