Разговор по жицата
442
0
0
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш
Вслушах се
Но, не разбрах!
Вложи ли смисъл в речта?
Времето да обсъждаме ли...
само тъй позвъня?
Или пък, онази, суха река...
останала между нас до сега?
Ти си мърмориш...
Сякаш се мъчиш
от сух кладенец,
кофи да вадиш с вода!
Аз помълчах...
После...
Късно е! - казах
Тук всичко, почти прегоря!
Може би,
вече няма... за какво да говорим!?
И Ти...изведнъж заваля!!!
Valentina Mitova©
02/07/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
