ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
24 окт. 2010 г., 14:12

РАЗГОВОР С БРИЗА 

  Поэзия » Другая
1014 0 10

РАЗГОВОР  С  БРИЗА

 

При хоризонта - миражът далечен,

морето и небето се прегръщат.

Със  този мит, останал млад и вечен,

представите за вярност се завръщат.

 

Вълни люлеят белоснежни чайки,

а гларуси кръжат с любовен крясък.

Деца под взора на грижовни майки

строят вълшебни замъци от пясък.

 

Със тръпнещи от страст тела слепени,

младежи се разхождат без посоки.

От порива си буен заслепени

потъват в чувства нежни и дълбоки.

 

А бризът... стари спомени понесал,

с въздишка тежка на брега присяда.

Докосва  рамото на мъж брадясал

и тихичко мълви: „ И днес е... сряда.”

 

През тялото му сякаш ток премина,

в очите му изригна странен блясък.

За кой ли път животът му се срина

оставяйки му само шепа ситен пясък.

 

„Оттук във сряда грабна я морето

и пак във сряда трябва да я върне.”

„Не може... вече е в  небитието.

единствен споменът ще се   завърне.

 

Но виждам нощем как ефирно лека,

със нимфите  на мястото, където...

танцува тя по лунната пътека,

със грейнала усмивка на лицето."

 

Мъжът потръпна пак и бавно стана.

Очите му отново заблестяха,

а устните с усмивка замечтана

навярно нещо нежно си мълвяха.

 

Със твърди крачки тръгна към морето

в ръка със свеж букет от перуника.

Усмивка нежна грейна на лицето...

Той вече беше „чул”, че... тя го вика.                                                                                                                                    

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??