РАЗГОВОР С БРИЗА
РАЗГОВОР С БРИЗА
При хоризонта - миражът далечен,
морето и небето се прегръщат.
Със този мит, останал млад и вечен,
представите за вярност се завръщат.
Вълни люлеят белоснежни чайки,
а гларуси кръжат с любовен крясък.
Деца под взора на грижовни майки
строят вълшебни замъци от пясък.
Със тръпнещи от страст тела слепени,
младежи се разхождат без посоки.
От порива си буен заслепени
потъват в чувства нежни и дълбоки.
А бризът... стари спомени понесал,
с въздишка тежка на брега присяда.
Докосва рамото на мъж брадясал
и тихичко мълви: „ И днес е... сряда.”
През тялото му сякаш ток премина,
в очите му изригна странен блясък.
За кой ли път животът му се срина
оставяйки му само шепа ситен пясък.
„Оттук във сряда грабна я морето
и пак във сряда трябва да я върне.”
„Не може... вече е в небитието.
единствен споменът ще се завърне.
Но виждам нощем как ефирно лека,
със нимфите на мястото, където...
танцува тя по лунната пътека,
със грейнала усмивка на лицето."
Мъжът потръпна пак и бавно стана.
Очите му отново заблестяха,
а устните с усмивка замечтана
навярно нещо нежно си мълвяха.
Със твърди крачки тръгна към морето
в ръка със свеж букет от перуника.
Усмивка нежна грейна на лицето...
Той вече беше „чул”, че... тя го вика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
