Пред твоята безмерна величавост,

Апостоле,

куплетите са слаби

и римите са хилав отпечатък

на ръста ти – в мащаби

ЕПОХАЛЕН.

Съвсем обикновен и простодушен

е твоят образ,

произход, характер,

но някакъв чутовно-дързък дух е

живял във теб

и търсил брод през мрака.

Изправен сам –

левент с юначна смелост,

срещу тиранин кървав

петвековен,

обричаш се на святото си дело –

народа в бунт за свобода

да водиш.

След теб с ръмжене

втурват се потери

от главорези стръвни, да те хванат.

Ако спечелиш – цял народ печели,

ако загубиш – ти ще си курбанът.

Не знаеш дом, добитък,

нива, буля,

в кесията ти не звънтят жълтъци –

от дъждове и от ветрúща брулен,

с пищов и кръст,

с кураж и песен скиташ.

Не си авантюрист

с фриволни страсти,

не търсиш слава, не очакваш користи –

призван за дълг,

за идеал и кауза,

принасяш на олтара им живота си.

Историята помни ред герои,

по храброст и по сила все отбрани –

ала тефтерът легендарен твой е

реликва за ПОЧТЕНОСТ УНИКАЛНА.

Оставил си в наследство славно име –

като светиня;

чисти сметки;

вяра;

за чест поборническа

рядък пример.

Достойно си премерен с ЛЪВСКА мяра.

Предаде те един от твойте люде –

от страх

или от раболепна мерзост.

Така Исус предаден бе от Юда.

Но е ХРИСТОС.

А Юда е низвергнат.

Понесе с доблест всичко

САМ, Василе –

докрай бе мъж,

водач и християнин –

не трепна

пред душманското бесило,

заради теб съратник не пострада.

И както кръстът е библейски символ

за подвига морален на Доброто –

така за всеки българин бесилото

е белег, че НЕ стадо,

а НАРОД сме.