Разговор с Левски
Пред твоята безмерна величавост,
Апостоле,
куплетите са слаби
и римите са хилав отпечатък
на ръста ти – в мащаби
ЕПОХАЛЕН.
Съвсем обикновен и простодушен
е твоят образ,
произход, характер,
но някакъв чутовно-дързък дух е
живял във теб
и търсил брод през мрака.
Изправен сам –
левент с юначна смелост,
срещу тиранин кървав
петвековен,
обричаш се на святото си дело –
народа в бунт за свобода
да водиш.
След теб с ръмжене
втурват се потери
от главорези стръвни, да те хванат.
Ако спечелиш – цял народ печели,
ако загубиш – ти ще си курбанът.
Не знаеш дом, добитък,
нива, буля,
в кесията ти не звънтят жълтъци –
от дъждове и от ветрúща брулен,
с пищов и кръст,
с кураж и песен скиташ.
Не си авантюрист
с фриволни страсти,
не търсиш слава, не очакваш користи –
призван за дълг,
за идеал и кауза,
принасяш на олтара им живота си.
Историята помни ред герои,
по храброст и по сила все отбрани –
ала тефтерът легендарен твой е
реликва за ПОЧТЕНОСТ УНИКАЛНА.
Оставил си в наследство славно име –
като светиня;
чисти сметки;
вяра;
за чест поборническа
рядък пример.
Достойно си премерен с ЛЪВСКА мяра.
Предаде те един от твойте люде –
от страх
или от раболепна мерзост.
Така Исус предаден бе от Юда.
Но е ХРИСТОС.
А Юда е низвергнат.
Понесе с доблест всичко
САМ, Василе –
докрай бе мъж,
водач и християнин –
не трепна
пред душманското бесило,
заради теб съратник не пострада.
И както кръстът е библейски символ
за подвига морален на Доброто –
така за всеки българин бесилото
е белег, че НЕ стадо,
а НАРОД сме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Луканов Всички права запазени
