29 янв. 2018 г., 00:10

Разговор с Валжан 

  Поэзия » Гражданская
592 4 12

Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.

 

Не съм идейно краен радикал,
но пълен съм с илюзии за братство.
Прегазвам денем лепкавата кал
на бунт и срам, на грях и светотатство.

 

Спохожда ме в сърцето твоят дух.
Дълбоката ти същност незлобива.
В каторгите от зло да бъда глух
за шепот, който змийски се извива.

 

На канче супа с някой сив голтак
да преговоря думите Христови.
Да срещна сам Гаврош пред моя праг -
със Любовта над всичките любови.

 

И белег да оставя. И следи.
В сърце и ум. Във шепи и зеници.
Да падне злият в мътните води,
ръце заключил в черни белезници.

 

Това е, мой приятелю Валжан,
последната ми свята барикада -
от злото на света, неудържан,
да изгоря в съдбовната си клада...

 

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Обичам Виктор Юго! Обичам "Клетниците"! Обичам онази съвършена Божия Любов, която пленява разума и покорява сърцето! Отново стих от моята "Точка на замръзване"!

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??