Разговор с Валжан
Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал,
но пълен съм с илюзии за братство.
Прегазвам денем лепкавата кал
на бунт и срам, на грях и светотатство.
Спохожда ме в сърцето твоят дух.
Дълбоката ти същност незлобива.
В каторгите от зло да бъда глух
за шепот, който змийски се извива.
На канче супа с някой сив голтак
да преговоря думите Христови.
Да срещна сам Гаврош пред моя праг -
със Любовта над всичките любови.
И белег да оставя. И следи.
В сърце и ум. Във шепи и зеници.
Да падне злият в мътните води,
ръце заключил в черни белезници.
Това е, мой приятелю Валжан,
последната ми свята барикада -
от злото на света, неудържан,
да изгоря в съдбовната си клада...
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
