Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
17 мая 2008 г., 12:55

Разходка 

  Поэзия » Пейзажная
799 0 4

Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.

Капка - шарена покривка,
играе с цветове от дъгата.
Дреха с орден и обшивка
пак облича ни телата.

А пък слънцето играе пусто,
уморено и самотно.
Танцувайки умело, но невръстно,
грее явно на обратно.

Водопадът пада бясно,
ядосан от постоянните въртежи.
Завърта ни и нас така нещастно
към житейските проблеми.

А сърцето ми изгаря тихо,
тихо, ала изпепеляващо!
Зная, че ще дойдеш! Ти си близо,
близо, ала тъй далече!

© Милена Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??