Разходка
Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.
Капка - шарена покривка,
играе с цветове от дъгата.
Дреха с орден и обшивка
пак облича ни телата.
А пък слънцето играе пусто,
уморено и самотно.
Танцувайки умело, но невръстно,
грее явно на обратно.
Водопадът пада бясно,
ядосан от постоянните въртежи.
Завърта ни и нас така нещастно
към житейските проблеми.
А сърцето ми изгаря тихо,
тихо, ала изпепеляващо!
Зная, че ще дойдеш! Ти си близо,
близо, ала тъй далече!
© Милена Йорданова All rights reserved.
