Разходка
Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.
Капка - шарена покривка,
играе с цветове от дъгата.
Дреха с орден и обшивка
пак облича ни телата.
А пък слънцето играе пусто,
уморено и самотно.
Танцувайки умело, но невръстно,
грее явно на обратно.
Водопадът пада бясно,
ядосан от постоянните въртежи.
Завърта ни и нас така нещастно
към житейските проблеми.
А сърцето ми изгаря тихо,
тихо, ала изпепеляващо!
Зная, че ще дойдеш! Ти си близо,
близо, ала тъй далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
