Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
17.05.2008 г., 12:55 ч.

Разходка 

  Поезия » Пейзажна
758 0 4

Студена светлина
с бели, слънчеви очи
пак премята своята коса
над поле от висоти.

Капка - шарена покривка,
играе с цветове от дъгата.
Дреха с орден и обшивка
пак облича ни телата.

А пък слънцето играе пусто,
уморено и самотно.
Танцувайки умело, но невръстно,
грее явно на обратно.

Водопадът пада бясно,
ядосан от постоянните въртежи.
Завърта ни и нас така нещастно
към житейските проблеми.

А сърцето ми изгаря тихо,
тихо, ала изпепеляващо!
Зная, че ще дойдеш! Ти си близо,
близо, ала тъй далече!

© Милена Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??