25 апр. 2010 г., 16:28
В света ми навлезе безумно,
обърна го сякаш обратно,
осъмвахме сутрин бездумни,
заречени в обич стократно.
Търкулна се медена питка,
обходи мечтите ми тайни,
разказа ми приказки тъжни -
легенди и притчи незнайни.
И мислено, знам, че рисуваш
висящите райски градини,
в синьо вълните танцуващи
да се гонят, не спират годините. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация