27 янв. 2008 г., 00:20

Разкаяние... 

  Поэзия
875 0 24

             *  *  *  *

 

 

 

Из тръните на моите безумия

сенки хвърлят огнени кристали,

сред върхове на тъмни пълнолуния

пясъчно във мен цъфтят корали...

И в светостта на мислите си в бяло,

в хлад озъбена прегърнал съм душите,

сред стволове колонно в катедрали

почиват върху острието на стрелите.

От нереалните мостОве над морета

закътан дом строя между дъбравите,

нагазил в пълноводието на "Лета",

а мътна е... реката на забравата...

И мислите ми, като жерави през лято,

долитат там, където не ги чувам

и колкото е по-висока любовта ти,

аз толкова по-ниско те целувам...

 

 

 

                 *  *  *  *

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??