* * * *
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали...
И в светостта на мислите си в бяло,
в хлад озъбена прегърнал съм душите,
сред стволове колонно в катедрали
почиват върху острието на стрелите.
От нереалните мостОве над морета
закътан дом строя между дъбравите,
нагазил в пълноводието на "Лета", ...