12 мар. 2015 г., 20:58 2015-03-13T10:41:40+02:00

Разказано

Поэзия » Философская

784 0 16

Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само
пирамидите на бръчките...
Когато втренчената младост се яви
на дъното на чашата,
изпита...
Когато потънем в сивото пространство
между мислите...

и ни преследват техните съзвездия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието ви, Краси и Доче!

Имайте хубави събота и неделя и успешна нова седмица!

2015-03-14T00:33:09+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Когато втренчената младост се яви
на дъното на чашата"

Горчилката на дъното на чашата
обвързала е минало и бъдеще.
Пропуснатото невъзможно щастие
във влака на куплетите пътува.

2015-03-13T22:54:40+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Дали? Ще видим...
Хубава, целенасочена образност!

2015-03-13T20:23:22+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за вниманието, Росене и Василка!

Желая ви хубава вечер и весели празници!

2015-03-13T19:05:32+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"Ще забравим за какво сме родени
...някога...'
Ще забравим и дано не се повтори!Поздрав!

2015-03-13T18:04:53+02:00