Mar 12, 2015, 8:58 PM  

Разказано

786 0 16



Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само
пирамидите на бръчките...
Когато втренчената младост се яви
на дъното на чашата,
изпита...
Когато потънем в сивото пространство
между мислите...

и ни преследват техните съзвездия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за вниманието ви, Краси и Доче!

    Имайте хубави събота и неделя и успешна нова седмица!
  • "Когато втренчената младост се яви
    на дъното на чашата"

    Горчилката на дъното на чашата
    обвързала е минало и бъдеще.
    Пропуснатото невъзможно щастие
    във влака на куплетите пътува.
  • Дали? Ще видим...
    Хубава, целенасочена образност!
  • Благодаря ви за вниманието, Росене и Василка!

    Желая ви хубава вечер и весели празници!
  • "Ще забравим за какво сме родени
    ...някога...'
    Ще забравим и дано не се повтори!Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...