12.03.2015 г., 20:58  

Разказано

782 0 16



Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само
пирамидите на бръчките...
Когато втренчената младост се яви
на дъното на чашата,
изпита...
Когато потънем в сивото пространство
между мислите...

и ни преследват техните съзвездия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за вниманието ви, Краси и Доче!

    Имайте хубави събота и неделя и успешна нова седмица!
  • "Когато втренчената младост се яви
    на дъното на чашата"

    Горчилката на дъното на чашата
    обвързала е минало и бъдеще.
    Пропуснатото невъзможно щастие
    във влака на куплетите пътува.
  • Дали? Ще видим...
    Хубава, целенасочена образност!
  • Благодаря ви за вниманието, Росене и Василка!

    Желая ви хубава вечер и весели празници!
  • "Ще забравим за какво сме родени
    ...някога...'
    Ще забравим и дано не се повтори!Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....