Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща
спокойно двама, плътно ви завива.
Ваш дом бе стаята от чужда къща,
но в нея бяхте толкова щастливи.
Детето ли живота преобърна?
В душата слънчев ъгъл му избрахте.
То с бебешкия плач, уви, не върна
това, което преди него бяхте. ...