1 сент. 2009 г., 10:23
Той не гледа лукаво в очите ми
и звезди само с думи не сваля,
не очаква след него да тичам
или влюбено да премалявам,
ако с длани докосва косите ми...
Той е топъл като жарава,
светлина струи от очите му,
а в усмивка побира Зората.
Той е истински, различен
и е толкова непонятно,
че ме прави щастлива, млада
и до болка аз го обичам... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация