1 сент. 2009 г., 10:23

Различен

1K 0 1

Той не гледа лукаво в очите ми

и звезди само с думи не сваля,

не очаква след него да тичам

или влюбено да премалявам,

ако с длани докосва косите ми...

Той е топъл като жарава,

светлина струи от очите му,

а в усмивка побира Зората.

Той е истински, различен

и е толкова непонятно,

че ме прави щастлива, млада

и до болка аз го обичам...

 

Този мъж е различен от другите,

но е трудно да стигна до него,

като в огън стопяват се дните ми,

но го искам, все тъй безпределно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...