Той не гледа лукаво в очите ми

и звезди само с думи не сваля,

не очаква след него да тичам

или влюбено да премалявам,

ако с длани докосва косите ми...

Той е топъл като жарава,

светлина струи от очите му,

а в усмивка побира Зората.

Той е истински, различен

и е толкова непонятно,

че ме прави щастлива, млада

и до болка аз го обичам...

Този мъж е различен от другите,

но е трудно да стигна до него,

като в огън стопяват се дните ми,

но го искам, все тъй безпределно...