1.09.2009 г., 10:23

Различен

1K 0 1

Той не гледа лукаво в очите ми

и звезди само с думи не сваля,

не очаква след него да тичам

или влюбено да премалявам,

ако с длани докосва косите ми...

Той е топъл като жарава,

светлина струи от очите му,

а в усмивка побира Зората.

Той е истински, различен

и е толкова непонятно,

че ме прави щастлива, млада

и до болка аз го обичам...

 

Този мъж е различен от другите,

но е трудно да стигна до него,

като в огън стопяват се дните ми,

но го искам, все тъй безпределно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...