Sep 1, 2009, 10:23 AM

Различен

  Poetry » Love
1K 0 1

Той не гледа лукаво в очите ми

и звезди само с думи не сваля,

не очаква след него да тичам

или влюбено да премалявам,

ако с длани докосва косите ми...

Той е топъл като жарава,

светлина струи от очите му,

а в усмивка побира Зората.

Той е истински, различен

и е толкова непонятно,

че ме прави щастлива, млада

и до болка аз го обичам...

 

Този мъж е различен от другите,

но е трудно да стигна до него,

като в огън стопяват се дните ми,

но го искам, все тъй безпределно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...