31 янв. 2024 г., 09:14

Различен

424 3 0

Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй
да бъда сам и да се уча грешно.
След всяко падане да си вменявам,
че раните ми са съдбовни срещи.
Уви, не са. Поименно сънувам ги  
и спомените още ме сърбят до кръв,
a вместо само за сбогуване, 
забравят ми се чак до пъпна връв... 
Все пак, ако ме върнеш до невинност, 
до девствен ум и белодушие, 
простѝ на моята наивност, 
и нека болки да не ми се случват... 
Понеже в този свят сега е мода, 
на чуждий гръб по сто тояги,
да бият с цялата си злоба, 
а ужким да ти мислят благото... 
Недей ме заклеймява в грях, 
че искам, Господи покоят си. 
Поуки взех си до без страх, 
но пръкнах се фалшив герой... 
И пак повтарям, ако можеш 
да ме завърнеш в първото ми вдишване, 
срежи началото ми с ножица, 
и го хвърли на дявол или хищник... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
30.01.2024


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...