Jan 31, 2024, 9:14 AM

Различен

420 3 0

Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй
да бъда сам и да се уча грешно.
След всяко падане да си вменявам,
че раните ми са съдбовни срещи.
Уви, не са. Поименно сънувам ги  
и спомените още ме сърбят до кръв,
a вместо само за сбогуване, 
забравят ми се чак до пъпна връв... 
Все пак, ако ме върнеш до невинност, 
до девствен ум и белодушие, 
простѝ на моята наивност, 
и нека болки да не ми се случват... 
Понеже в този свят сега е мода, 
на чуждий гръб по сто тояги,
да бият с цялата си злоба, 
а ужким да ти мислят благото... 
Недей ме заклеймява в грях, 
че искам, Господи покоят си. 
Поуки взех си до без страх, 
но пръкнах се фалшив герой... 
И пак повтарям, ако можеш 
да ме завърнеш в първото ми вдишване, 
срежи началото ми с ножица, 
и го хвърли на дявол или хищник... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
30.01.2024


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...