5 янв. 2008 г., 14:20

Различен си

932 0 11

Времена  на  чужда  близост,

низост  в  техните  очи,

лъжи,  оплетени  от  близост,

това  не  може  да  си  ти.

 

 

 

Не  може  ти  да  ме  раняваш,

да  ме  потъпкваш,  разпиляваш,

не  може  вече  да  си  с  тях,

та  ти  не  си  със  тоз  "замах".

 

 

 

Ти  истината  призоваваш,

на  нея  ти  се  позоваваш,

душата  с  четка  от  мечти  дълбаеш,

ти  няма  никога  заради  тях

да  се  покаеш.

 

 

 

И  времената  сръчно  приласкаваш,

от  тях  забрава  получаваш,

но  ти  не  си  от  тях  създаден,

ти  чужд  си  им,  защото  си  безкраен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...