Времена на чужда близост,
низост в техните очи,
лъжи, оплетени от близост,
това не може да си ти.
Не може ти да ме раняваш,
да ме потъпкваш, разпиляваш,
не може вече да си с тях,
та ти не си със тоз "замах".
Ти истината призоваваш,
на нея ти се позоваваш,
душата с четка от мечти дълбаеш,
ти няма никога заради тях
да се покаеш.
И времената сръчно приласкаваш,
от тях забрава получаваш,
но ти не си от тях създаден,
ти чужд си им, защото си безкраен.
© Силвия All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
