Времена на чужда близост,
низост в техните очи,
лъжи, оплетени от близост,
това не може да си ти.
Не може ти да ме раняваш,
да ме потъпкваш, разпиляваш,
не може вече да си с тях,
та ти не си със тоз "замах".
Ти истината призоваваш,
на нея ти се позоваваш,
душата с четка от мечти дълбаеш,
ти няма никога заради тях
да се покаеш.
И времената сръчно приласкаваш,
от тях забрава получаваш,
но ти не си от тях създаден,
ти чужд си им, защото си безкраен.
© Силвия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
