Времена на чужда близост,
низост в техните очи,
лъжи, оплетени от близост,
това не може да си ти.
Не може ти да ме раняваш,
да ме потъпкваш, разпиляваш,
не може вече да си с тях,
та ти не си със тоз "замах".
Ти истината призоваваш,
на нея ти се позоваваш,
душата с четка от мечти дълбаеш,
ти няма никога заради тях
да се покаеш.
И времената сръчно приласкаваш,
от тях забрава получаваш,
но ти не си от тях създаден,
ти чужд си им, защото си безкраен.
© Силвия Всички права запазени