Различен си
Времена на чужда близост,
низост в техните очи,
лъжи, оплетени от близост,
това не може да си ти.
Не може ти да ме раняваш,
да ме потъпкваш, разпиляваш,
не може вече да си с тях,
та ти не си със тоз "замах".
Ти истината призоваваш,
на нея ти се позоваваш,
душата с четка от мечти дълбаеш,
ти няма никога заради тях
да се покаеш.
И времената сръчно приласкаваш,
от тях забрава получаваш,
но ти не си от тях създаден,
ти чужд си им, защото си безкраен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
