„Харесвам те, но между нас

не иска да ни се получи.

Ти заслужаваш своя шанс

на по-добър от мен да случиш.

Щастлива да си всеки ден

с мъжа достоен да обича

момиче точно като теб,

а не на мене да прилича.“

Така започна онзи ден,

дойде началото на края.

Разбрах, не искаш да си с мен

и беше тежко, но го знаех.

Всичко беше, както ти

навярно вече бе предвидил:

пролях пред теб безброй сълзи,

докато имах още сили.

От този миг ме  заболя,

но този миг ме и събуди.

Усетих приливна вълна,

а силата  ми се пробуди.

И днес, когато ме видя,

не ме позна, но се усмихна,

щом казах име, се скова

и после, някак си, утихна.

Красива съм, така е, знам.

По-хубава от всички пъти,

когато тънех в самота

и чаках да ми звъннеш, скъпи!

Събирам мъжките очи

и паля всеки щом ме зърне,

събуждам всякакви мечти

и ти поиска да ме върнеш.

Но аз не съм сега това,

което беше изоставил,

израснах много и разбрах,

че ти добро си ми направил.

Харесвам те, но между нас

не ще и да ни се получи,

аз използвах своя шанс

и с теб завинаги приключих!