18 дек. 2013 г., 21:32

Различна

985 0 0

„Харесвам те, но между нас

не иска да ни се получи.

Ти заслужаваш своя шанс

на по-добър от мен да случиш.

 

Щастлива да си всеки ден

с мъжа достоен да обича

момиче точно като теб,

а не на мене да прилича.“

 

Така започна онзи ден,

дойде началото на края.

Разбрах, не искаш да си с мен

и беше тежко, но го знаех.

 

Всичко беше, както ти

навярно вече бе предвидил:

пролях пред теб безброй сълзи,

докато имах още сили.

 

От този миг ме  заболя,

но този миг ме и събуди.

Усетих приливна вълна,

а силата  ми се пробуди.

 

И днес, когато ме видя,

не ме позна, но се усмихна,

щом казах име, се скова

и после, някак си, утихна.

 

Красива съм, така е, знам.

По-хубава от всички пъти,

когато тънех в самота

и чаках да ми звъннеш, скъпи!

 

Събирам мъжките очи

и паля всеки щом ме зърне,

събуждам всякакви мечти

и ти поиска да ме върнеш.

 

Но аз не съм сега това,

което беше изоставил,

израснах много и разбрах,

че ти добро си ми направил.

 

Харесвам те, но между нас

не ще и да ни се получи,

аз използвах своя шанс

и с теб завинаги приключих!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...