18.12.2013 г., 21:32

Различна

979 0 0

„Харесвам те, но между нас

не иска да ни се получи.

Ти заслужаваш своя шанс

на по-добър от мен да случиш.

 

Щастлива да си всеки ден

с мъжа достоен да обича

момиче точно като теб,

а не на мене да прилича.“

 

Така започна онзи ден,

дойде началото на края.

Разбрах, не искаш да си с мен

и беше тежко, но го знаех.

 

Всичко беше, както ти

навярно вече бе предвидил:

пролях пред теб безброй сълзи,

докато имах още сили.

 

От този миг ме  заболя,

но този миг ме и събуди.

Усетих приливна вълна,

а силата  ми се пробуди.

 

И днес, когато ме видя,

не ме позна, но се усмихна,

щом казах име, се скова

и после, някак си, утихна.

 

Красива съм, така е, знам.

По-хубава от всички пъти,

когато тънех в самота

и чаках да ми звъннеш, скъпи!

 

Събирам мъжките очи

и паля всеки щом ме зърне,

събуждам всякакви мечти

и ти поиска да ме върнеш.

 

Но аз не съм сега това,

което беше изоставил,

израснах много и разбрах,

че ти добро си ми направил.

 

Харесвам те, но между нас

не ще и да ни се получи,

аз използвах своя шанс

и с теб завинаги приключих!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...